Difference between revisions of "Болгарской говор"
Айдать на коробушку
Айдать на сыскальник
Content deleted Content added
No edit summary |
|||
| (13 intermediate revisions by 6 users not shown) | |||
| Line 1: | Line 1: | ||
'''Болгарской говор-от''' (''български език'') — индоевропской [[говор]], какой вхоит в араву полуденнословянских говоров-тех. Ето вофицыйной говор Республики [[Болгария]]. |
|||
Български език |
|||
Българският език е индоевропейски език от групата на южнославянските езици. Той е официалният език на Република България. |
|||
Съдържание |
|||
[скриване] |
|||
== Деянни == |
|||
* 1 История |
|||
* 2 Азбука |
|||
* 3 Характерни особености |
|||
* 4 Вижте също |
|||
o 4.1 Уикикниги |
|||
+ 4.1.1 Наредби в Уикикниги |
|||
* 5 Външни препратки |
|||
* 6 Източници |
|||
Болгарской говор-от — саморанешной со словянских-тех. Мочно возденуть чотыре головны поры евонново розвиття: |
|||
[редактиране] История |
|||
* дописьменной (прасловянской) (до 9 столеття) — межу словянсково нашесвя на Балканы-те (5-7 стогодде) и шляндой солунских братов св. Кирила и Мефодия в Моравие в 60-ты годы 9-во стогоддя-тово. |
|||
Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода: |
|||
* староболгарской (церьковнословянской) (9–11 столетте) — межу приманнөм церьковнословянсково как офицыйново говора-тово и до 1018 году. В ети поры Болгария была серьодка словянсково жызнеўряда и письменноси. |
|||
* серьоднеболгарской (12–14 столетте) — де-то от спокабытья болгарской державы до подпадання под османску волось-ту. Говор Второво болгарсково царсва-тово стал кондовиной руссково, сербсково и влаховсково извода и имал значенне вобчово книговново словянсково говора. Тода жа серьоднеболгарской заньосли и в Киевску Русь. |
|||
* новоболгарской (с 15 столеття). Вопосля вобвольготення-то народны перөдставники приговорили, чо вофицыйной болгарской говор-от бут обоснованной на полночновосходных нареччах, дык и доселе так, ить на восходной стороне самы большы городы в краю-том: - Русе, Велико Тырново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив. И пото от краснословново говора розделяютса штопски-те диялехты: Софийской, Пернишкой, Кюстендилской, Самоковской и в Полношноглубничной Болгарие, а ешшо и македонской диялехт-от (какой шшас в Македонии шшытают вособым говором от болгарсково) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и в.т. |
|||
== Абевега == |
|||
* дописмен (праславянски) (до 9 век)- обхваща периода между славянското нашествие на Балканите (5-7 век) и мисията на солунските братя св.св. Кирил и Методий в Моравия през 60те години на 9 век. |
|||
* старобългарски (църковнославянски) (9–11 век) - обхваща периода между приемането на църковнославянския за официален език на България и края на Първото българско царство през 1018 година. Според някои лингвисти началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ(св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост. |
|||
* среднобългарски (12–14 век) - приблизително обхваща периода от възстановяването на българската държава до падането под османска власт. Езикът на Второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език. |
|||
* новобългарски (от 15 век). След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната - Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският - Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а така също и македонският диалект (който днес в Р. Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и др. |
|||
Опосля 886 г. Болгария примат глаголическу абевегу, спету византийскими мисивонерами св.св. Кириллом и Мефодием напосля 50-тых годов 9 столеття. [[Глаголица]]-та поступово сментованна на заменена с кириллицу — абевегу, спету в Преславской книжной школе в зачале 10 века. Евонным спевательом шшытатса св. Климент Охридской. |
|||
[редактиране] Азбука |
|||
Таперича болгарской говор пишетса головно кирилицой и новойраз латиницой. |
|||
През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от византийските мисионери св.св. Кирил и Методий през 50-те години на 9 век. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица - азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век. За неин създател се смята св. Климент Охридски. Повечето букви в кирилицата са заети от гръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки еквивалент, се използвали опростени варианти на глаголически букви. |
|||
Кирилица-та имат 30 рьозов: |
|||
Днес българският език се изписва главно на кирилица и понякога на латиница. Правилникът за прилагане на Закона за движението по пътищата позволява латиницата по пътните знаци [1] и затова почти всички те се изписват на двете азбуки. Същото се онтася и за табелите с имената на улиците. |
|||
А а, Б б, В в, Г г, Д д, Е е, Ж ж, З з, И и, Й й, К к, Л л, М м, Н н, О о, П п, Р р, С с, Т т, У у, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Щ щ, Ъ ъ, Ь ь, Ю ю, Я я. |
|||
Кирилицата има 30 букви: |
|||
А а Б б |
|||
В в |
|||
Г г |
|||
Д д |
|||
Е е |
|||
Ж ж |
|||
З з |
|||
И и |
|||
Й й |
|||
К к |
|||
Л л |
|||
М м |
|||
Н н |
|||
О о |
|||
П п |
|||
Р р |
|||
С с |
|||
Т т |
|||
У у |
|||
Ф ф |
|||
Х х |
|||
Ц ц |
|||
Ч ч |
|||
Ш ш |
|||
Щ щ |
|||
Ъ ъ |
|||
Ь ь |
|||
Ю ю |
|||
Я я |
|||
Латиница-та имат 22 рьозы. |
|||
Латиницата има 22 букви. За повече информация относно латиницата вижте Транслитерация на българските букви с латински. |
|||
== Харахтерны особливоси == |
|||
Азбуката, използвана в банатската норма на българския език, е латиницата, основана на хърватската редакция. В Република Македония се използва кирилица, близка до сръбската азбука. |
|||
Харахтерны вособливоси болгарсково говора-тово: корыстованне пределительной постатицы, вотпаденне склонных колыбов, схороненне простых словянских деесловных времьов и розвитте новых, пропаданне инфинитива и розвитте чотвьортово наклонення дееслова. |
|||
[редактиране] Характерни особености |
|||
Болгарской говор-от шыбко йогынтовал на [[россейской говор]], и доселе в россейским говоре боле плахи лекочут по болгарскому. Ето сталося пото чо спевальники россейсково говора не хочели вводить в краснословие народных слов, а корыстовали церьковнословянски книжны словы, дык не дружыли руссково народа-то, а церьковны болгарски словы блазнилися имя боле ненародными, елитарными, поповскими словами. Дык таперича надоть церьковны-те словы повыкинуть, взабольной жа русской говор возпокабытить. |
|||
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици. |
|||
Ан сам дык болгарской говор-от в етим невиноватой, однако, с самодосельных и самославных словянских говоров станетса. |
|||
Макар че неговите граници мъчно могат да се определят, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било доста силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива "върната" в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област), спомогнали за изграждането на съвременния български книжовен език. |
|||
{{Словянски говоры}} |
|||
В съвременния български език има падежни остатъци (главно в местоименните форми), но те не са продуктивни. |
|||
[[Category:Словянски говоры]] |
|||
[редактиране] Вижте също |
|||
* Транскрибиране на български език |
|||
[редактиране] Уикикниги |
|||
* Как да научим децата си на български език в двуезична среда |
|||
* Как да си кирилизираме компютъра |
|||
* Как да си кирилизираме мобилния телефон |
|||
[редактиране] Наредби в Уикикниги |
|||
* Наредба № 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език |
|||
[редактиране] Външни препратки |
|||
* Смесени българо-славянски изрази |
|||
* Думи наследени от прабългарите |
|||
* Съпоставка на български и славянски синоними |
|||
* Официална стандартизирана транслитерация между кирилски и латински букви |
|||
* Институт за български език към БАН |
|||
* Българският език в Ethnologue |
|||
* Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от ХIII и началото на ХIV В.,Р.Станкова |
|||
* Изчезналите старобългарски книги (IX-XII В.),Н.Драгова |
|||
* IberBG Курс по български за испаноговорещи |
|||
Latest revision as of 19:24, 9 Серьпня 2022
Болгарской говор-от (български език) — индоевропской говор, какой вхоит в араву полуденнословянских говоров-тех. Ето вофицыйной говор Республики Болгария.
Деянни
Болгарской говор-от — саморанешной со словянских-тех. Мочно возденуть чотыре головны поры евонново розвиття:
- дописьменной (прасловянской) (до 9 столеття) — межу словянсково нашесвя на Балканы-те (5-7 стогодде) и шляндой солунских братов св. Кирила и Мефодия в Моравие в 60-ты годы 9-во стогоддя-тово.
- староболгарской (церьковнословянской) (9–11 столетте) — межу приманнөм церьковнословянсково как офицыйново говора-тово и до 1018 году. В ети поры Болгария была серьодка словянсково жызнеўряда и письменноси.
- серьоднеболгарской (12–14 столетте) — де-то от спокабытья болгарской державы до подпадання под османску волось-ту. Говор Второво болгарсково царсва-тово стал кондовиной руссково, сербсково и влаховсково извода и имал значенне вобчово книговново словянсково говора. Тода жа серьоднеболгарской заньосли и в Киевску Русь.
- новоболгарской (с 15 столеття). Вопосля вобвольготення-то народны перөдставники приговорили, чо вофицыйной болгарской говор-от бут обоснованной на полночновосходных нареччах, дык и доселе так, ить на восходной стороне самы большы городы в краю-том: - Русе, Велико Тырново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив. И пото от краснословново говора розделяютса штопски-те диялехты: Софийской, Пернишкой, Кюстендилской, Самоковской и в Полношноглубничной Болгарие, а ешшо и македонской диялехт-от (какой шшас в Македонии шшытают вособым говором от болгарсково) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и в.т.
Абевега
Опосля 886 г. Болгария примат глаголическу абевегу, спету византийскими мисивонерами св.св. Кириллом и Мефодием напосля 50-тых годов 9 столеття. Глаголица-та поступово сментованна на заменена с кириллицу — абевегу, спету в Преславской книжной школе в зачале 10 века. Евонным спевательом шшытатса св. Климент Охридской.
Таперича болгарской говор пишетса головно кирилицой и новойраз латиницой.
Кирилица-та имат 30 рьозов:
А а, Б б, В в, Г г, Д д, Е е, Ж ж, З з, И и, Й й, К к, Л л, М м, Н н, О о, П п, Р р, С с, Т т, У у, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Щ щ, Ъ ъ, Ь ь, Ю ю, Я я.
Латиница-та имат 22 рьозы.
Харахтерны особливоси
Харахтерны вособливоси болгарсково говора-тово: корыстованне пределительной постатицы, вотпаденне склонных колыбов, схороненне простых словянских деесловных времьов и розвитте новых, пропаданне инфинитива и розвитте чотвьортово наклонення дееслова.
Болгарской говор-от шыбко йогынтовал на россейской говор, и доселе в россейским говоре боле плахи лекочут по болгарскому. Ето сталося пото чо спевальники россейсково говора не хочели вводить в краснословие народных слов, а корыстовали церьковнословянски книжны словы, дык не дружыли руссково народа-то, а церьковны болгарски словы блазнилися имя боле ненародными, елитарными, поповскими словами. Дык таперича надоть церьковны-те словы повыкинуть, взабольной жа русской говор возпокабытить.
Ан сам дык болгарской говор-от в етим невиноватой, однако, с самодосельных и самославных словянских говоров станетса.
| Словянски говоры | |||
| Стопа:Словяны.jpg | |||
| Восходнословянски: | досельноруской † • рутенской † • белоруской • украинской (русинской) • полесской • донской • лемко-рутенской • бойковской • псковской | ||
| Глубиннословянски: | кашубской • силезкой • лужыцкой: вершне - одӧночной • полабской † • польской • словацкой • моравской • чешской | ||
| Полуношнословянски: | бежецкой • вологодской • володимирской • вятской • досельно-ростово-суздальской † • досельноновгородской † • завонежской • костромской • лацкой • новгородской (гдовской • ладого-тихвинской) • сибирской • поморской • яицкой | ||
| Полуднӧвословянски: | досельнословянской † • церьковнословянской • болгарской • помацкой • сербацко-хорватской • словенской • ужыцкой | ||
| Дружны словянски говоры: | праславянской † • руссенорск † • кяхтинской † • словиво • межусловянской | ||
| Кревольски гульдӧжны говоры: | суржык • трасянка • россейской • гульдӧха | ||
