Difference between revisions of "Болгарской говор"

Айдать на коробушку Айдать на сыскальник
← Older edit
Content deleted Content added
VisualWikitext
 
(8 intermediate revisions by 6 users not shown)
Line 1: Line 1:
'''Болгарской говор''' - индоевропейской [[говор]], какой вхоит в араву полуденнословянских говоров. Ето офицыйной говор Республики [[Болгария]].
'''Болгарской говор-от''' (''български език'') — индоевропской [[говор]], какой вхоит в араву полуденнословянских говоров-тех. Ето вофицыйной говор Республики [[Болгария]].



== Деянни ==
== Деянни ==


Болгарской говор - саморанешной со словянских. Мочно озденуть чотыре головны поры евонново розвиття:
Болгарской говор-от — саморанешной со словянских-тех. Мочно возденуть чотыре головны поры евонново розвиття:


* дописьменной (прасловянской) (до 9 столеття)- межу словянсково нашесвя на Балканы-те (5-7 столетте) и шляндой солунских браттьов св.св. Кирила и Мефодия в Моравии в 60-ты годы 9 столеття.
* дописьменной (прасловянской) (до 9 столеття) — межу словянсково нашесвя на Балканы-те (5-7 стогодде) и шляндой солунских братов св. Кирила и Мефодия в Моравие в 60-ты годы 9-во стогоддя-тово.
* староболгарской (церьковнословянской) (9–11 столетте) - межу приманнем церьковнословянсково как офицыйново говора и до 1018 года. В ети поры Болгарря была серьодкой словянсково жызневряда и письменноси.
* староболгарской (церьковнословянской) (9–11 столетте) — межу приманнөм церьковнословянсково как офицыйново говора-тово и до 1018 году. В ети поры Болгария была серьодка словянсково жызнеўряда и письменноси.
* серьоднеболгарской (12–14 столетте) - де-то от спокабытья болгарской державы до подпадання под османску володу. Говор Второво болгарсово царсва стал кондовиной руссково, сербсково и влаховсково извода и имал значенне вобчево книговново словянсково говора. Тода жа серьоднеболгарской заньосли ив Киевску Русь.
* серьоднеболгарской (12–14 столетте) — де-то от спокабытья болгарской державы до подпадання под османску волось-ту. Говор Второво болгарсково царсва-тово стал кондовиной руссково, сербсково и влаховсково извода и имал значенне вобчово книговново словянсково говора. Тода жа серьоднеболгарской заньосли и в Киевску Русь.
* новоболгарской (с 15 столеття). Опосля обвольготення-то народны представники приговорили, чо офицыйной болгарской говор бут обоснованной на полночновосходных нареччах, дык и доселе так, ить на восходной стороне самы большы городы в краю-том: - Русе, Велико Тырново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив. И пото от краснословново говора розделяютса штопски-те диялехты: Софийской, Пернишкой, Кюстендилской, Самоковской и в Полношноглубничной Болгарии, а ешшо и македонской диялехт (какой шшас в Македонии шшытают вособым говором от болгарсково) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и в.т.
* новоболгарской (с 15 столеття). Вопосля вобвольготення-то народны перөдставники приговорили, чо вофицыйной болгарской говор-от бут обоснованной на полночновосходных нареччах, дык и доселе так, ить на восходной стороне самы большы городы в краю-том: - Русе, Велико Тырново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив. И пото от краснословново говора розделяютса штопски-те диялехты: Софийской, Пернишкой, Кюстендилской, Самоковской и в Полношноглубничной Болгарие, а ешшо и македонской диялехт-от (какой шшас в Македонии шшытают вособым говором от болгарсково) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и в.т.


== Абевега ==
== Абевега ==


Опосля 886 г. Болгария примат глаголическу абевегу, спету византийскими мисивонерами св.св. Кириллом и Мефодием напосля 50-тых годов 9 столеття. [[Глаголица]]-та поступово сментованна на заменена с кириллицу — абевегу, спету в Преславской книжной школе в зачале 10 века. Евонным спевательом шшытатса св. Климент Охридской.


Таперича болгарской говор пишетса головно кирилицой и новойраз латиницой.
През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от византийските мисионери св.св. Кирил и Методий през 50-те години на 9 век. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица - азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век. За неин създател се смята св. Климент Охридски. Повечето букви в кирилицата са заети от гръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки еквивалент, се използвали опростени варианти на глаголически букви.

Днес българският език се изписва главно на кирилица и понякога на латиница. Правилникът за прилагане на Закона за движението по пътищата позволява латиницата по пътните знаци [1] и затова почти всички те се изписват на двете азбуки. Същото се онтася и за табелите с имената на улиците.


Кирилица-та имат 30 рьозов:
Кирилицата има 30 букви:
А а Б б
В в
Г г
Д д
Е е
Ж ж
З з
И и
Й й
К к
Л л
М м
Н н
О о
П п
Р р
С с
Т т
У у
Ф ф
Х х
Ц ц
Ч ч
Ш ш
Щ щ
Ъ ъ
Ь ь
Ю ю
Я я


А а, Б б, В в, Г г, Д д, Е е, Ж ж, З з, И и, Й й, К к, Л л, М м, Н н, О о, П п, Р р, С с, Т т, У у, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Щ щ, Ъ ъ, Ь ь, Ю ю, Я я.
Латиницата има 22 букви. За повече информация относно латиницата вижте Транслитерация на българските букви с латински.


Латиница-та имат 22 рьозы.
Азбуката, използвана в банатската норма на българския език, е латиницата, основана на хърватската редакция. В Република Македония се използва кирилица, близка до сръбската азбука.


== Харахтерны особливоси ==
[редактиране] Характерни особености


Харахтерны вособливоси болгарсково говора-тово: корыстованне пределительной постатицы, вотпаденне склонных колыбов, схороненне простых словянских деесловных времьов и розвитте новых, пропаданне инфинитива и розвитте чотвьортово наклонення дееслова.
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.


Болгарской говор-от шыбко йогынтовал на [[россейской говор]], и доселе в россейским говоре боле плахи лекочут по болгарскому. Ето сталося пото чо спевальники россейсково говора не хочели вводить в краснословие народных слов, а корыстовали церьковнословянски книжны словы, дык не дружыли руссково народа-то, а церьковны болгарски словы блазнилися имя боле ненародными, елитарными, поповскими словами. Дык таперича надоть церьковны-те словы повыкинуть, взабольной жа русской говор возпокабытить.
Макар че неговите граници мъчно могат да се определят, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било доста силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива "върната" в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област), спомогнали за изграждането на съвременния български книжовен език.


Ан сам дык болгарской говор-от в етим невиноватой, однако, с самодосельных и самославных словянских говоров станетса.
В съвременния български език има падежни остатъци (главно в местоименните форми), но те не са продуктивни.


{{Словянски говоры}}
[[Category:Словянски говоры]]
[[Category:Словянски говоры]]
Retrieved from "https://sibwiki.org/wiki/Болгарской_говор"