|
'''Болгарской говор-от''' -(''български индоевропейскойезик'') — индоевропской [[говор]], какой вхоит в араву полуденнословянских говоров-тех. Ето офицыйнойвофицыйной говор Республики [[Болгария]].
== Деянни ==
Болгарской говор -от — саморанешной со словянских-тех. Мочно озденутьвозденуть чотыре головны поры евонново розвиття:
* дописьменной (прасловянской) (до 9 столеття)- — межу словянсково нашесвя на Балканы-те (5-7 столеттестогодде) и шляндой солунских браттьовбратов св.св. Кирила и Мефодия в МоравииМоравие в 60-ты годы 9-во столеттястогоддя-тово.
* староболгарской (церьковнословянской) (9–11 столетте) -— межу приманнемприманнөм церьковнословянсково как офицыйново говора-тово и до 1018 годагоду. В ети поры БолгарряБолгария была серьодкойсерьодка словянсково жызневрядажызнеўряда и письменноси.
* серьоднеболгарской (12–14 столетте) -— де-то от спокабытья болгарской державы до подпадання под османску володуволось-ту. Говор Второво болгарсовоболгарсково царсва-тово стал кондовиной руссково, сербсково и влаховсково извода и имал значенне вобчевовобчово книговново словянсково говора. Тода жа серьоднеболгарской заньосли иви в Киевску Русь.
* новоболгарской (с 15 столеття). ОпосляВопосля обвольготеннявобвольготення-то народны представникиперөдставники приговорили, чо офицыйнойвофицыйной болгарской говор-от бут обоснованной на полночновосходных нареччах, дык и доселе так, ить на восходной стороне самы большы городы в краю-том: - Русе, Велико Тырново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив. И пото от краснословново говора розделяютса штопски-те диялехты: Софийской, Пернишкой, Кюстендилской, Самоковской и в Полношноглубничной БолгарииБолгарие, а ешшо и македонской диялехт-от (какой шшас в Македонии шшытают вособым говором от болгарсково) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и в.т.
== Абевега ==
Опосля 886 г. Болгария примат глаголическу абевегу, спету византийскими мисивонерами св.св. Кириллом и Мефодием напосля 50-тых годов 9 столеття. [[Глаголица]]-та поступово сментованна на заменена с кириллицу -— абевегу, спету в Преславской книжной школе в зачале 10 века. Евонным спевательом шшытатса св. Климент Охридской. ▼
▲Опосля 886 г. Болгария примат глаголическу абевегу, спету византийскими мисивонерами св.св. Кириллом и Мефодием напосля 50-тых годов 9 столеття. [[Глаголица]]-та поступово сментованна на заменена с кириллицу - абевегу, спету в Преславской книжной школе в зачале 10 века. Евонным спевательом шшытатса св. Климент Охридской.
Таперича болгарской говор пишетса головно кирилицой и новойраз латиницой.
Латиница-та имат 22 рьозы.
== ХарактерныХарахтерны особливоси == ▼
Харахтерны вособливоси болгарсково говора-тово: корыстованне пределительной постатицы, вотпаденне склонных колыбов, схороненне простых словянских деесловных времьов и розвитте новых, пропаданне инфинитива и розвитте чотвьортово наклонення дееслова.
▲== Характерны особливоси ==
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
Болгарской говор-от шыбко йогынтовал на [[россейской говор]], и доселе в россейским говоре боле плахи лекочут по болгарскому. Ето сталося пото чо спевальники россейсково говора не хочели вводить в краснословие народных слов, а корыстовали церьковнословянски книжны словы, дык не дружыли руссково народа-то, а церьковны болгарски словы блазнилися имя боле ненародными, елитарными, поповскими словами. Дык таперича надоть церьковны-те словы повыкинуть, взабольной жа русской говор возпокабытить.
Макар че неговите граници мъчно могат да се определят, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било доста силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива "върната" в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област), спомогнали за изграждането на съвременния български книжовен език.
Ан сам дык болгарской говор-от в етим невиноватой, однако, с самодосельных и самославных словянских говоров станетса.
В съвременния български език има падежни остатъци (главно в местоименните форми), но те не са продуктивни.
{{Словянски говоры}}
[[Category:Словянски говоры]]
|