Difference between revisions of "Болгарской говор"

'''Болгарской говор''' - индоевропейской [[говор]], какой вхоит в араву полуденнословянских говоров. Ето офицыйной говор Республики [[Болгария]].

Болгарской говор - саморанешной со словянских. Мочно озденуть чотыре головны поры евонново розвиття:

* дописьменной (прасловянской) (до 9 столеття)- межу словянсково нашесвя на Балканы-те (5-7 столетте) и шляндой солунских браттьов св.св. Кирила и Мефодия в Моравии в 60-ты годы 9 столеття.

* староболгарской (церьковнословянской) (9–11 столетте) - межу приманнем церьковнословянсково как офицыйново говора и до 1018 года. В ети поры Болгарря была серьодкой словянсково жызневряда и письменноси.

* серьоднеболгарской (12–14 столетте) - де-то от спокабытья болгарской державы до подпадання под османску володу. Говор Второво болгарсово царсва стал кондовиной руссково, сербсково и влаховсково извода и имал значенне вобчево книговново словянсково говора. Тода жа серьоднеболгарской заньосли ив Киевску Русь.

* новоболгарской (с 15 столеття). Опосля обвольготення-то народны представники приговорили, чо офицыйной болгарской говор бут обоснованной на полночновосходных нареччах, дык и доселе так, ить на восходной стороне самы большы городы в краю-том: - Русе, Велико Тырново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив. И пото от краснословново говора розделяютса штопски-те диялехты: Софийской, Пернишкой, Кюстендилской, Самоковской и в Полношноглубничной Болгарии, а ешшо и македонской диялехт (какой шшас в Македонии шшытают вособым говором от болгарсково) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и в.т.

Опосля 886 г. Болгария примат глаголическу абевегу, спету византийскими мисивонерами св.св. Кириллом и Мефодием напосля 50-тых годов 9 столеття. [[Глаголица]]-та поступово сментованна на заменена с кириллицу - абевегу, спету в Преславской книжной школе в зачале 10 века. Евонным спевательом шшытатса св. Климент Охридской.

== Характерны особливоси ==

В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Макар че неговите граници мъчно могат да се определят, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било доста силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива "върната" в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област), спомогнали за изграждането на съвременния български книжовен език.

В съвременния български език има падежни остатъци (главно в местоименните форми), но те не са продуктивни.