Revision as of 06:19, 26 Берьозозола 2007 зырить аржан YaroslavZolotaryov (розговор \| влож) Енералы, Стаечка башлыков 44 edits зачал толмачку ← Older edit		Revision as of 07:06, 26 Берьозозола 2007 зырить аржан YaroslavZolotaryov (розговор \| влож) Енералы, Стаечка башлыков 44 edits болгары того же мнения о россиянском, что и мы)) Newer edit →
Line 4: == Деянни == Болгарской говор - саморанешной со словянских. Мочно озденуть чотыре головны поры евонново розвиття: * дописьменной (прасловянской) (до 9 столеття)- межу словянсково нашесвя на Балканы-те (5-7 столетте) и шляндой солунских браттьов св.св. Кирила и Мефодия в Моравии в 60-ты годы 9 столеття. Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода: * староболгарской (церьковнословянской) (9–11 столетте) - межу приманнем церьковнословянсково как офицыйново говора и до 1018 года. В ети поры Болгарря была серьодкой словянсково жызневряда и письменноси. * серьоднеболгарской (12–14 столетте) - де-то от спокабытья болгарской державы до подпадання под османску володу. Говор Второво болгарсово царсва стал кондовиной руссково, сербсково и влаховсково извода и имал значенне вобчево книговново словянсково говора. Тода жа серьоднеболгарской заньосли ив Киевску Русь. * дописмен (праславянски) (до 9 век)- обхваща периода между славянското нашествие на Балканите (5-7 век) и мисията на солунските братя св.св. Кирил и Методий в Моравия през 60те години на 9 век. * старобългарски (църковнославянски) (9–11 век) - обхваща периода между приемането на църковнославянския за официален език на България и края на Първото българско царство през 1018 година. Според някои лингвисти началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ(св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост. * среднобългарски (12–14 век) - приблизително обхваща периода от възстановяването на българската държава до падането под османска власт. Езикът на Второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език. * новобългарски (от 15 век). След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната - Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският - Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а така също и македонският диалект (който днес в Р. Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и др.

Difference between revisions of "Болгарской говор"