Difference between revisions of "Болгарской говор"
Content deleted Content added
m →Деянни |
|||
Line 14:
Опосля 886 г. Болгария примат глаголическу абевегу, спету византийскими мисивонерами св.св. Кириллом и Мефодием напосля 50-тых годов 9 столеття. [[Глаголица]]-та поступово сментованна на заменена с кириллицу - абевегу, спету в Преславской книжной школе в зачале 10 века. Евонным спевательом шшытатса св. Климент Охридской.
Таперича болгарской говор пишетса головно кирилицой и новойраз латиницой.
Кирилица-та имат 30 рьозов:
А а, Б б, В в, Г г, Д д, Е е, Ж ж, З з, И и, Й й, К к, Л л, М м, Н н, О о, П п, Р р, С с, Т т, У у, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Щ щ, Ъ ъ, Ь ь, Ю ю, Я я.
Латиница-та имат 22 рьозы.
== Характерны особливоси ==
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
| |||