Difference between revisions of "Болгарской говор"

Content deleted Content added
Line 14:
 
 
Опосля 886 г. Болгария примат глаголическу абевегу, спету византийскими мисивонерами св.св. Кириллом и Мефодием напосля 50-тых годов 9 столеття. [[Глаголица]]-та поступово сментованна на заменена с кириллицу - абевегу, спету в Преславской книжной школе в зачале 10 века. Евонным спевательом шшытатса св. Климент Охридской.
През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от византийските мисионери св.св. Кирил и Методий през 50-те години на 9 век. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица - азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век. За неин създател се смята св. Климент Охридски. Повечето букви в кирилицата са заети от гръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки еквивалент, се използвали опростени варианти на глаголически букви.
 
Таперича болгарской говор пишетса головно кирилицой и новойраз латиницой.
Днес българският език се изписва главно на кирилица и понякога на латиница. Правилникът за прилагане на Закона за движението по пътищата позволява латиницата по пътните знаци [1] и затова почти всички те се изписват на двете азбуки. Същото се онтася и за табелите с имената на улиците.
 
Кирилица-та имат 30 рьозов:
Кирилицата има 30 букви:
А а Б б
В в
Г г
Д д
Е е
Ж ж
З з
И и
Й й
К к
Л л
М м
Н н
О о
П п
Р р
С с
Т т
У у
Ф ф
Х х
Ц ц
Ч ч
Ш ш
Щ щ
Ъ ъ
Ь ь
Ю ю
Я я
 
А а, Б б, В в, Г г, Д д, Е е, Ж ж, З з, И и, Й й, К к, Л л, М м, Н н, О о, П п, Р р, С с, Т т, У у, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Щ щ, Ъ ъ, Ь ь, Ю ю, Я я.
Латиницата има 22 букви. За повече информация относно латиницата вижте Транслитерация на българските букви с латински.
 
Латиница-та имат 22 рьозы.
Азбуката, използвана в банатската норма на българския език, е латиницата, основана на хърватската редакция. В Република Македония се използва кирилица, близка до сръбската азбука.
 
 
== Характерны особливоси ==
 
[редактиране] Характерни особености
 
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.