Difference between revisions of "Болгарской говор"

Българският език е индоевропейски език от групата на южнославянските езици. Той е официалният език на Република България.

Съдържание

[скриване]

* 1 История

* 2 Азбука

* 3 Характерни особености

* 4 Вижте също

o 4.1 Уикикниги

+ 4.1.1 Наредби в Уикикниги

* 5 Външни препратки

* 6 Източници

[редактиране] История

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода:

* дописмен (праславянски) (до 9 век)- обхваща периода между славянското нашествие на Балканите (5-7 век) и мисията на солунските братя св.св. Кирил и Методий в Моравия през 60те години на 9 век.

* старобългарски (църковнославянски) (9–11 век) - обхваща периода между приемането на църковнославянския за официален език на България и края на Първото българско царство през 1018 година. Според някои лингвисти началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ(св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост.

* среднобългарски (12–14 век) - приблизително обхваща периода от възстановяването на българската държава до падането под османска власт. Езикът на Второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.

* новобългарски (от 15 век). След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната - Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският - Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а така също и македонският диалект (който днес в Р. Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и др.

[редактиране] Азбука

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от византийските мисионери св.св. Кирил и Методий през 50-те години на 9 век. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица - азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век. За неин създател се смята св. Климент Охридски. Повечето букви в кирилицата са заети от гръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки еквивалент, се използвали опростени варианти на глаголически букви.

Днес българският език се изписва главно на кирилица и понякога на латиница. Правилникът за прилагане на Закона за движението по пътищата позволява латиницата по пътните знаци [1] и затова почти всички те се изписват на двете азбуки. Същото се онтася и за табелите с имената на улиците.

Кирилицата има 30 букви:

А а Б б

В в

Г г

Д д

Е е

Ж ж

З з

И и

Й й

К к

Л л

М м

Н н

О о

П п

Р р

С с

Т т

У у

Ф ф

Х х

Ц ц

Ч ч

Ш ш

Щ щ

Ъ ъ

Ь ь

Ю ю

Я я

Латиницата има 22 букви. За повече информация относно латиницата вижте Транслитерация на българските букви с латински.

Азбуката, използвана в банатската норма на българския език, е латиницата, основана на хърватската редакция. В Република Македония се използва кирилица, близка до сръбската азбука.

[редактиране] Характерни особености

В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Макар че неговите граници мъчно могат да се определят, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било доста силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива "върната" в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област), спомогнали за изграждането на съвременния български книжовен език.

В съвременния български език има падежни остатъци (главно в местоименните форми), но те не са продуктивни.

[редактиране] Вижте също

* Транскрибиране на български език

[редактиране] Уикикниги

* Как да научим децата си на български език в двуезична среда

* Как да си кирилизираме компютъра

* Как да си кирилизираме мобилния телефон

[редактиране] Наредби в Уикикниги

* Наредба № 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език

[редактиране] Външни препратки

* Смесени българо-славянски изрази

* Думи наследени от прабългарите

* Съпоставка на български и славянски синоними

* Официална стандартизирана транслитерация между кирилски и латински букви

* Институт за български език към БАН

* Българският език в Ethnologue

* Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от ХIII и началото на ХIV В.,Р.Станкова

* Изчезналите старобългарски книги (IX-XII В.),Н.Драгова

* IberBG Курс по български за испаноговорещи