Revision as of 07:06, 26 Берьозозола 2007 зырить аржан YaroslavZolotaryov (розговор \| влож) Енералы, Стаечка башлыков 44 edits болгары того же мнения о россиянском, что и мы)) ← Older edit		Revision as of 07:10, 26 Берьозозола 2007 зырить аржан YaroslavZolotaryov (розговор \| влож) Енералы, Стаечка башлыков 44 edits mNo edit summary Newer edit →
Line 6: Болгарской говор - саморанешной со словянских. Мочно озденуть чотыре головны поры евонново розвиття: * дописьменной (прасловянской) (до 9 столеття)- межу словянсково нашесвя на Балканы-те (5-7 столетте) и шляндой солунских браттьов св.св. Кирила и Мефодия в Моравии в 60-ты годы 9 столеття. * староболгарской (церьковнословянской) (9–11 столетте) - межу приманнем церьковнословянсково как офицыйново говора и до 1018 года. В ети поры Болгарря была серьодкой словянсково жызневряда и письменноси. * серьоднеболгарской (12–14 столетте) - де-то от спокабытья болгарской державы до подпадання под османску володу. Говор Второво болгарсово царсва стал кондовиной руссково, сербсково и влаховсково извода и имал значенне вобчево книговново словянсково говора. Тода жа серьоднеболгарской заньосли ив Киевску Русь. * новобългарски (от 15 век). След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната - Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският - Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а така също и македонският диалект (който днес в Р. Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и др.

Difference between revisions of "Болгарской говор"