Болгарской говор

Болгарской говор - индоевропейской говор, какой вхоит в араву полуденнословянских говоров. Ето офицыйной говор Республики Болгария.

Деянни

Болгарской говор - саморанешной со словянских. Мочно озденуть чотыре головны поры евонново розвиття:

• дописьменной (прасловянской) (до 9 столеття)- межу словянсково нашесвя на Балканы-те (5-7 столетте) и шляндой солунских браттьов св.св. Кирила и Мефодия в Моравии в 60-ты годы 9 столеття.
• староболгарской (церьковнословянской) (9–11 столетте) - межу приманнем церьковнословянсково как офицыйново говора и до 1018 года. В ети поры Болгарря была серьодкой словянсково жызневряда и письменноси.
• серьоднеболгарской (12–14 столетте) - де-то от спокабытья болгарской державы до подпадання под османску володу. Говор Второво болгарсово царсва стал кондовиной руссково, сербсково и влаховсково извода и имал значенне вобчево книговново словянсково говора. Тода жа серьоднеболгарской заньосли ив Киевску Русь.
• новоболгарской (с 15 столеття). Опосля обвольготення-то народны представники приговорили, чо офицыйной болгарской говор бут обоснованной на полночновосходных нареччах, дык и доселе так, ить на восходной стороне самы большы городы в краю-том: - Русе, Велико Тырново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив. И пото от краснословново говора розделяютса штопски-те диялехты: Софийской, Пернишкой, Кюстендилской, Самоковской и в Полношноглубничной Болгарии, а ешшо и македонской диялехт (какой шшас в Македонии шшытают вособым говором от болгарсково) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и в.т.

Абевега

Опосля 886 г. Болгария примат глаголическу абевегу, спету византийскими мисивонерами св.св. Кириллом и Мефодием напосля 50-тых годов 9 столеття. Глаголица-та поступово сментованна на заменена с кириллицу - абевегу, спету в Преславской книжной школе в зачале 10 века. Евонным спевательом шшытатса св. Климент Охридской.

Таперича болгарской говор пишетса головно кирилицой и новойраз латиницой.

Кирилица-та имат 30 рьозов:

А а, Б б, В в, Г г, Д д, Е е, Ж ж, З з, И и, Й й, К к, Л л, М м, Н н, О о, П п, Р р, С с, Т т, У у, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Щ щ, Ъ ъ, Ь ь, Ю ю, Я я.

Латиница-та имат 22 рьозы.

Характерны особливоси

В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Макар че неговите граници мъчно могат да се определят, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било доста силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива "върната" в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област), спомогнали за изграждането на съвременния български книжовен език.

В съвременния български език има падежни остатъци (главно в местоименните форми), но те не са продуктивни.